EN BG

Отклоняване чрез контраобвинение

"Добре де, ама какво ще кажеш за онова, което те направиха?" И точно така вече никой не носи отговорност за нищо.

Отклоняването чрез контраобвинение е ходът, при който отклоняваш критика, като посочваш чужди прегрешения. Не отрича първоначалното обвинение — просто сменя темата. "Нашето правителство шпионира граждани." "Ами тяхното прави същото." Обвинението остава без отговор, но разговорът вече е другаде. И двете страни си тръгват необезпокоени.

Това беше емблематична тактика на съветската пропаганда — когато западни критици повдигаха въпроси за човешките права, отговорът беше да се посочи расизмът в Америка. Критиката към Америка често беше основателна. Но не в това беше смисълът. Смисълът беше да се неутрализира отчетността, като всичко се направи относително. Ако всички са виновни, никой не трябва да отговаря за нищо конкретно.

Трикът работи, защото апелира към чувството ти за справедливост. Чувстваш се лицемерно да критикуваш едната страна, като игнорираш другата. И понякога наистина е лицемерно. Но тази тактика експлоатира този инстинкт, за да попречи на която и да е страна да бъде държана отговорна. Превръща всеки разговор в задънена улица от взаимно сочене с пръст, където нищо не се разрешава и нищо не се подобрява.

Честният отговор на "ами те какво?" е прост: "Можем да поговорим и за това. Но в момента говорим за това." Отчетността не е игра с нулева сума. Можеш да държиш отговорна повече от една страна наведнъж.

Препратки