EN BG

Структурно срещу индивидуално обяснение

Не всеки лош резултат изисква злодей в стая, който кроши планове. В повечето случаи структурата е планът.

Когато нещо се обърка в обществото — неравенството расте, медиите стават ненадеждни, правителствата обслужват богатите — хората са склонни да търсят виновник. Тайна група. Секретна среща. Кукловод. И понякога такива наистина съществуват. Но далеч по-често щетите идват от системи, които работят точно както са проектирани. Не е нужен заговор. Достатъчни са стимулите.

Медия не се нуждае от писмо на собственика милиардер, което казва на журналистите какво да пишат. Журналистите бързо научават кои материали се одобряват и кои се убиват. Самоцензурират се. Структурата — собствеността, рекламните приходи, достъпът до източници — оформя продукцията, без някой да дава преки заповеди. Херман и Чомски нарекоха това пропагандния модел: не конспирация, а набор от филтри, които надеждно произвеждат тесен спектър от приемливи гледни точки.

Това разграничение е важно, защото ако търсиш само индивидуални лоши актьори, пропускаш машината, която произвежда лоши резултати дори с добри хора вътре в нея. Смени всеки корумпиран политик, и системата, която е направила корупцията изгодна, просто ще корумпира следващата партида. Структурните проблеми изискват структурни решения — а те са по-трудни за виждане, по-трудни за обясняване и по-трудни за продаване от добрата история с един злодей.

Въпросът не е само "кой направи това?". Въпросът е "какво направи това вероятния изход?"

Препратки