Информационно претоварване като контрол
Целта не е да те държат неинформиран. Целта е да те затрупат дотолкова, че да бъдеш информиран да стане невъзможно.
Старомодната цензура блокираше информация. Модерната версия я залива. Когато всеки канал е наситен с мнения, контрамнения, проверки на факти, контрапроверки на факти, цикли на възмущение и извънредни новини, които нищо не променят — не можеш да намериш сигнала. Давиш се в шум. А удавник не плува в никоя посока.
Това не е просто страничен ефект на интернет ерата. Това е активна стратегия. Руската доктрина за информационна война изрично цели да създаде толкова много конкуриращи се наративи, че гражданите да се откажат да определят кое е вярно. Но не са само правителствата — платформите печелят от ангажираност, а объркването генерира повече кликове от яснотата. Резултатът е един и същ: население, което знае много неща, но разбира много малко.
Нийл Постман предупреди за това още през 1985 година. Той твърдеше, че заплахата за публичния дебат не е потискането на информацията, а нейната тривиализация — че ще ни погуби не онова, което ни е забранено, а онова, под което сме затрупани. Лавината от съдържание не прави хората по-умни. Прави ги уморени. А уморените хора по подразбиране приемат каквото им е познато или който вика най-силно.
Когато се чувстваш претоварен от информация, допусни възможността претоварването да е целта.
Препратки
- Yochai Benkler, Robert Faris & Hal Roberts — Network Propaganda (2018)
- Adam Curtis — Can't Get You Out of My Head (2021)
- Neil Postman — Amusing Ourselves to Death (1985)