EN BG

Пристрастие към нормалността

Всичко е наред. Винаги е било наред. Винаги ще бъде наред. Чак до момента, в който не е.

Пристрастието към нормалността е склонността да приемаш, че щом нещата са работили по определен начин досега, ще продължат да работят така. Мозъкът ти третира статуквото като състоянието по подразбиране на реалността — не като една от многото възможности. Това прави хората опасно бавни да разпознаят кога системите се разпадат, кога институциите ерозират или кога почвата се мести под краката им.

Това не е глупост. Това е дълбоко вградена пряка връзка за оцеляване. Обработването на всяка потенциална заплаха би те парализирало, затова мозъкът ти филтрира сигналите, които не съвпадат с модела ти за "нормално". Проблемът е, че истински ненормалните събития не изпращат учтиви предупреждения. Финансовите системи не обявяват, че ще се сринат. Демокрациите не свикват пресконференция, за да кажат, че се плъзгат към нещо друго. Предупредителните знаци са налице, но пристрастието към нормалността ги превръща в фонов шум.

Насим Талеб нарича тези слепи петна подготовката за "черни лебеди" — редки събития с огромно въздействие, за които хората настояват, че са били непредвидими, въпреки че признаците са били видими отдавна. Признаците са били видими. Хората просто не са могли да повярват на това, което виждат, защото не е съвпадало с очакванията им.

Най-опасното изречение по време на криза е: "Тук такова нещо не може да се случи."

Препратки