EN BG

Масовото наблюдение на НСА / PRISM (2013)

Правителството ти четеше имейлите — а всеки, който го твърдеше, беше наричан конспиратор. Докато не се доказа.

През юни 2013 г. Едуард Сноудън, бивш подизпълнител на НСА, изнесе хиляди секретни документи, разкриващи, че Агенцията за национална сигурност провежда масово наблюдение на обикновени граждани в глобален мащаб. Програмата PRISM даваше на НСА директен достъп до данните на Google, Facebook, Apple, Microsoft и други технологични гиганти. Телефонни метаданни на милиони американци бяха събирани масово. Мащабът беше зашеметяващ — и всичко беше санкционирано от тайни съдилища, издаващи тайни решения.

Преди Сноудън хората, които предполагаха, че правителството следи комуникациите на всички, бяха отхвърляни като параноици. След Сноудън това беше документиран факт. Пропастта между тези два момента трябва да те накара да се замислиш. Машината за масово наблюдение беше изградена, финансирана и работеше с години, докато официални лица публично отричаха съществуването й. Директорът на Националното разузнаване каза пред Конгреса под клетва, че НСА не събира данни за милиони американци. Това беше лъжа.

Разкритията на Сноудън не просто разобличиха програма. Те показаха колко лесно думата „сигурност" може да бъде използвана за оправдание на почти всичко и как институциите ще отричат действията си чак до момента, в който доказателствата станат неопровержими. Неприкосновеността на личния живот не се губи в един драматичен момент. Отнема се тихо, мащабно, от хора, които настояват, че е за твое добро.

Препратки