EN BG

Изследванията на тютюневата индустрия (1950-те–1990-те)

Четиридесет години тютюневата индустрия знаеше, че тютюнопушенето убива — и плащаше на учени да твърдят обратното.

Още в началото на 50-те години вътрешни проучвания на големите тютюневи компании установиха ясна връзка между пушенето и рака на белия дроб. Вместо да признаят това, индустрията започна десетилетна кампания за произвеждане на съмнение. Финансираха лоялни изследователи, публикуваха подвеждащи студии и създаваха организации с научно звучащи имена, чиято единствена цел беше да размътват водата. Целта никога не беше да докажат, че пушенето е безопасно. Целта беше да поддържат дебата жив достатъчно дълго, за да защитят печалбите си.

Схемата беше елегантна в своя цинизъм. Не е нужно да спечелиш спора — достатъчно е хората да мислят, че науката все още не е категорична. Вътрешни меморандуми, разкрити по време на съдебни дела през 90-те, показаха как ръководители обсъждат стратегии за създаване на несигурност. „Съмнението е нашият продукт", гласеше един прочут документ. Това единствено изречение обяснява повече за начина, по който индустриите манипулират общественото разбиране, отколкото цели учебници.

Значението тук надхвърля далеч цигарите. Тютюневата стратегия се превърна в шаблон. Виждаш отпечатъците й в отричането на климатичните промени, в лобирането на хранителната индустрия, в маркетинга на фармацевтичните компании. Когато чуеш „науката все още не е категорична" за нещо, за което науката отдавна е категорична, чуваш ехо от тютюневия наръчник. Финансирано изследване не е автоматично лошо. Но винаги си заслужава да попиташ: кой е платил и какъв отговор му е бил нужен?

Препратки