Ефект на ореола
Някой е богат, красив или успешен — и мозъкът ти приема, че също е умен, морален и заслужава да бъде слушан. Зад този скок няма никаква логика.
Ефектът на ореола е когнитивно изкривяване, при което едно положително качество се разлива в преценката ти за всичко останало у даден човек. Висок, добре облечен изпълнителен директор влиза в стаята и ти приемаш компетентност, преди да е казал дума. Знаменитост рекламира здравословен продукт и той ти се струва по-достоверен от същото твърдение на непознат — въпреки че славата няма нищо общо с медицинското знание.
Затова към милиардерите се отнасят като към авторитети по образование, политика, обществено здраве и смисъла на живота. Те са направили пари. Толкова. Но ореолът около финансовия успех е толкова ярък, че хората спират да се питат дали мненията им по други теми са информирани, проверени или дори последователни.
Ефектът работи и в обратна посока. Ако някой е непривлекателен, беден или социално неловък, идеите му биват отхвърляни по-бързо — независимо от качеството им. Опаковката променя начина, по който се приема съдържанието.
Институциите експлоатират това непрекъснато. Сложи познато лице на кауза и даренията нарастват. Сложи експерт в лош костюм и изследването му ще бъде игнорирано. Мозъкът ти оценява пратеника, когато трябва да оценява посланието. Забележи на кого се доверяваш — и се запитай дали доверието е заслужено, или наследено от нещо нямащо отношение.
Препратки
- Daniel Kahneman — Thinking, Fast and Slow (2011)
- Anand Giridharadas — Winners Take All (2018)