Трансфер на морален авторитет
Когато политическа позиция заеме тежестта на религиозен авторитет, несъгласието с политиката започва да се усеща като морален провал.
Ето как работи: политическа позиция — за имиграция, икономика, социална политика — се прикачва към религиозна рамка. Не чрез логически аргумент, а чрез асоциация. Лидер застава на амвона. Политика се обявява заедно с молитва. Вот се представя като въпрос на съвест, а не на предпочитание. Постепенно да се противопоставиш на политиката започва да се усеща не като политическо несъгласие, а като противопоставяне на самата добродетел.
Трансферът е мощен, защото моралният авторитет заобикаля рационалния дебат. Можеш да спориш с нечии данни. Можеш да оспориш логиката му. Но да спориш срещу моралната позиция на някого се усеща като агресия, дори като жестокост. Точно затова политическите играчи търсят този трансфер — той прави позициите им емоционално скъпи за оспорване.
Забележи кой печели. Религиозната институция получава политическо влияние. Политическият играч получава морална легитимност. Този, който губи, е избирателят, който вече не може да различи искрено морално убеждение от политическа стратегия, облечена в морални дрехи. Следващия път, когато политически аргумент те кара да се чувстваш виновен за несъгласието си, а не просто неубеден, запитай се откъде идва тази вина. Ако идва от асоциация, а не от съдържание, някой е направил трансфер — и ти плащаш цената.
Препратки
- Chris Hedges — American Fascists (2007)
- Kevin Phillips — American Theocracy (2006)