EN BG

Атеизмът като огледален догматизъм

Да отхвърлиш една религия не е същото като да избягаш от моделите й. Понякога просто ги пренасяш в ново племе.

Войнстващият атеизъм се позиционира като рационалната алтернатива на религиозната вяра. И в много отношения е. Настоява на доказателства, отхвърля свръхестествени твърдения и цени научния метод. Но наблюдавай какво се случва вътре в самото движение. Определени мислители стават авторитети, чиито изводи не се поставят под въпрос. Несъгласието среща подигравка вместо аргумент. Сложните позиции се свеждат до „или си рационален, или не си". Формира се вътрешна група със свой собствен език, свои герои и своя версия на ереста — която прилича подозрително много на структурата, на която претендира, че се противопоставя.

Това не е аргумент, че атеизмът е грешен. Това е наблюдение, че човешката склонност към племенна категоричност не изчезва, когато смениш етикета. Можеш да замениш Бог с Разума и пак да се окажеш в общност, която наказва съмнението, изисква конформизъм и третира външните с презрение.

Тестът е прост. Можеш ли да не се съгласиш с видна фигура в групата си, без да бъдеш отлъчен? Можеш ли да заемеш нюансирана позиция, без да бъдеш обвинен, че тайно принадлежиш на другата страна? Ако не можеш, не си избягал от догмата. Просто си я ребрандирал.

Препратки