Фалшива дилема: наука срещу религия
Казват ти да избереш страна. Но страните са начертани от хора, които печелят от битката.
Науката пита „как работи това?". Религията, в съзерцателната си форма, пита „какво означава това?". Това са различни въпроси. Физик, който описва гравитацията, и монах, който описва благоговението пред нощното небе, не се състезават — те говорят за различни измерения на един и същ опит. Идеята, че трябва да избереш едното и да отхвърлиш другото, е изфабрикуван конфликт, който обслужва конкретни интереси и от двете страни.
Религиозните институции печелят от представянето на науката като враг, защото така съмнението се позиционира като предателство. Войнстващите атеисти печелят от представянето на религията като чисто невежество, защото така техният мироглед се позиционира като единствената рационална опция. И двете страни имат нужда войната да продължава. И двете имат нужда ти да вярваш, че другата е опасна. А докато избираш отбор, истинските въпроси — за смисъла, за етиката, за това какво общество искаме — остават неразгледани, защото не се вписват спретнато в нито единия лагер.
Най-интересните мислители в историята са отказвали тази двоичност. Те са съчетавали научна строгост и духовно търсене без противоречие. Изискването да избираш не е знак за интелектуална честност. Знак е, че някой иска лоялността ти повече от разбирането ти.
Препратки
- Karen Armstrong — A History of God (1993)
- Sam Harris — The End of Faith (2004)