EN BG

Политическа инструментализация на религията

Когато политик увие политика в молитва, политиката става много трудна за оспорване. Точно това е целта.

Религията дава нещо, от което политиката отчаяно се нуждае: морална категоричност. Данъчен закон може да се обсъжда. Търговско споразумение е сложно. Но божественият мандат е абсолютен. Затова политическите играчи се научават да формулират плановете си на религиозен език — не защото непременно са дълбоко вярващи, а защото избирател, който вярва, че Бог одобрява дадена политика, ще я защитава с плам, какъвто никоя рекламна кампания не може да генерира.

Това работи по целия политически спектър и във всички култури. Консервативните движения се позовават на религиозната традиция, за да се противопоставят на социална промяна. Националистическите движения увиват етническата идентичност в религиозна принадлежност, така че опозицията да се усеща като атака срещу самата вяра. Войните стават кръстоносни походи. Икономическите системи стават божествен ред. Политическата цел изчезва зад сакралната рамка и всеки, който възразява, спори не срещу политика, а срещу Бог.

Хората, чиято вяра се използва, рядко печелят от тази уредба. Искрените им убеждения стават инструменти в чужда стратегия. Общностите им стават електорални блокове. Моралните им тревоги стават предизборни послания, които се появяват всеки избирателен цикъл и изчезват на следващия ден. Ако искаш да разбереш дали един политически лидер изразява вяра или я експлоатира, наблюдавай какво се случва с реалните нужди на религиозната общност, след като гласовете бъдат преброени.

Препратки