Евристика на наличността
Ако можеш да си го представиш лесно, мозъкът ти приема, че се случва често. Това не е логика — това е дефект, който се експлоатира всеки ден.
Евристиката на наличността е прякият път на мозъка ти за оценка на вероятността: ако примери идват наум бързо, значи явлението е често. След като видиш новина за самолетна катастрофа, летенето ти се струва опасно. След като чуеш за нападение от акула, океанът ти се струва заплашителен. Междувременно пътуването с кола до летището — статистически далеч по-опасно от двете — ти се струва напълно безопасно, защото автомобилните катастрофи не правят заглавия.
Това не е дребна грешка. Тя изкривява из основи начина, по който виждаш света. Каквото се отразява повече, изглежда по-реално, по-често, по-неотложно. Медиите го знаят. Политиците също. Ако престъпността се показва на екран всяка вечер, усещането е, че расте — дори когато статистиката показва спад. Усещането ти за реалност се формира не от това, което наистина се случва, а от това, което е най-видимо.
Социалните мрежи влошават нещата. Възмущението пътува по-бързо от нюанса, затова екстремните събития доминират в емисията ти. Менталният ти модел на света е изграден от каквото мозъкът ти може да извлече най-лесно — а това почти винаги е най-скорошното, най-емоционалното или най-повтаряното.
Препратки
- Daniel Kahneman — Thinking, Fast and Slow (2011)
- Dan Ariely — Predictably Irrational (2008)