Рефлексът на Земелвайс
Лекарят, който доказа, че миенето на ръцете спасява животи, беше настанен в психиатрична лечебница. Медицинската общност не беше готова да го чуе.
През 40-те години на XIX век Игнац Земелвайс забелязал, че жените в родилните отделения, обслужвани от лекари, умират пет пъти по-често от тези, обслужвани от акушерки. Разликата? Лекарите идвали направо от аутопсии, без да си мият ръцете. Когато въвел миене на ръцете, смъртността рязко спаднала. Медицинската общност отговорила не с благодарност, а с враждебност. Колегите му отхвърлили доказателствата, атакували характера му и накрая го настанили в лечебница. Починал там. Десетилетия по-късно микробната теория доказала, че е бил прав.
Рефлексът на Земелвайс е автоматичното отхвърляне на нови доказателства, защото противоречат на установени вярвания. Не става дума за глупост. Лекарите, които отхвърлили Земелвайс, били образовани, опитни и работели в рамките на най-добрата парадигма, с която разполагали. Точно това е проблемът. Когато идентичността и кариерата ти са изградени върху определена парадигма, доказателствата, които я застрашават, не се усещат като информация — усещат се като нападение.
Този рефлекс продължава да действа. Във всяка област откритията, които предизвикват господстващите теории, срещат непропорционална съпротива — не защото доказателствата са слаби, а защото последствията са неудобни. Тестът за интелектуална честност не е дали приемаш доказателства, които потвърждават онова, в което вече вярваш. Тестът е дали можеш да седиш с доказателства, които не го правят.
Препратки
- Thomas Kuhn — The Structure of Scientific Revolutions (1962)
- John Ioannidis — Why Most Published Research Findings Are False (2005)