EN BG

Пристрастие при публикуване

Представи си шкаф, пълен с изследвания, които не намерили нищо. Никой никога няма да ги прочете.

Списанията публикуват резултати, които са нови, изненадващи и положителни. Изследванията, които намират „нулев ефект", са технически също толкова ценни — казват ти какво не работи — но са скучни. Не попадат в заглавията. Не придвижват кариери. Затова лежат в чекмеджетата на учените, непубликувани и невидими. Това е ефектът на чекмеджето и той изкривява всичко.

Когато само положителните резултати виждат бял свят, публикуваната литература се превръща в подбрана витрина, а не в представителна картина. Едно лекарство може да се провали в девет от десет изпитания, но ако бъде публикувано само едното успешно, научната литература казва, че лекарството работи. Лекари предписват на базата на тази литература. Пациенти приемат тези лекарства. Никой не вижда деветте провала, защото никой не ги е публикувал.

Това не е дребен технически детайл. То системно изкривява масива от знания, на който разчитат учени, лекари и политици. Метаанализите — изследвания на изследвания — наследяват същото пристрастие, защото могат да анализират само публикуваното. Основата изглежда здрава, но зее дупка точно там, където трябва да стои неудобната доказателствена база.

Не можеш да оцениш твърдение, гледайки само доказателствата в негова полза. Трябва да попиташ: какви доказателства може би съществуват, но не ги виждаш?

Препратки