Хляб и зрелища (Panem et Circenses)
Дай на хората достатъчно храна и достатъчно забавления — и те никога няма да попитат кой притежава пекарната или е построил арената.
Римският поет Ювенал измислил израза, за да опише население, което е разменило политическата ангажираност за комфорт и зрелище. Две хиляди години по-късно формулата не се е променила — само начинът на доставка. Вместо гладиатори има стрийминг услуги. Вместо раздаване на зърно — точно толкова икономическа стабилност, колкото е нужна, за да не въстанат хората. Сделката е неизречена: забавлявай се, храни се, не се бъркай.
Тук не става дума да мразиш забавленията или да обвиняваш хората, че си живеят живота. Става дума да забележиш кога цяла една култура е структурирана около потребление и разсейване за сметка на участието. Когато политическата ангажираност стане поредната форма на забавление — нещо, което гледаш, вместо нещо, което правиш — цирковете са победили. Можеш да гледаш с часове политически коментари и да се чувстваш информиран, без да си направил нито едно нещо, което да засяга общността ти.
Модерната версия е по-фина от римската. Никой не те принуждава да се отдръпнеш. Системата просто прави ангажирането изтощително, а забавлението — без усилие. Пътят на най-малкото съпротивление води до дивана, екрана и подбраната ти лента. Участието изисква усилие. Гледането не изисква нищо.
Въпросът не е дали се забавляваш. А дали забавлението ти е целта.
Препратки
- Neil Postman — Amusing Ourselves to Death (1985)
- Adam Curtis — The Century of the Self (2002)
- Sheldon Wolin — Democracy Incorporated (2008)