Регулаторно пленяване
Агенцията, създадена да те защитава от индустрията, вече се ръководи от индустрията.
Регулаторно пленяване се случва, когато държавни органи, създадени да надзирават и регулират дадена индустрия, започнат да обслужват интересите на тази индустрия вместо обществените. Агенцията по безопасност на храните, натъпкана с бивши ръководители от хранителната промишленост. Финансовият регулатор, който пише правила, изготвени с помощта на банките. Агенцията по околна среда, която издава разрешителни, срещу които собствените й учени са възразили. Това не е дефект в системата — това е модел, който се повтаря в различни сектори и различни държави.
Механизмът е прост. Индустриите имат концентрирани интереси и дълбоки джобове. Обществото има разпръснати интереси и ограничено внимание. С времето индустрията се превръща в основната връзка на регулатора — осигурява експертиза, данни, кариерни възможности и политическа подкрепа. Обществото междувременно приема, че регулаторът си върши работата, и продължава нататък. Пленяването става постепенно, често без нито един корупционен акт. То е структурно, не лично.
Резултатът е регулация, която изглежда като надзор, но функционира като защита — не на обществото, а на индустрията от истинска отчетност. Правилата се пишат с вратички, проектирани от хората, които ще ги използват. Правоприлагането става избирателно. Глобите се превръщат в разход за бизнеса, а не в възпиращ фактор.
Когато регулатор постоянно произвежда резултати в полза на регулираните, това не е провал. Това е пленяване, което работи точно по предназначение.
Препратки
- Sheldon Wolin — Democracy Incorporated (2008)
- Naomi Klein — The Shock Doctrine (2007)