EN BG

Когнитивен дисонанс

Да държиш две противоречащи си убеждения едновременно не е просто неприятно — толкова е неприятно, че мозъкът ти тихо ще пренапише реалността, за да спре усещането.

Когнитивният дисонанс е напрежението, което изпитваш, когато действията и убежденията ти не съвпадат. Цениш честността, но излъга. Вярваш в равенството, но се облагодетелстваш от несправедлива система. Довери се на някого, който се оказа грешен. Дискомфортът е реален, почти физически — и мозъкът ти иска да го премахне веднага.

Ето го проблемът: най-лесният начин да разрешиш напрежението почти никога не е правилният. Да промениш поведението си е трудно. Да признаеш, че си грешал, е болезнено. Затова мозъкът ти коригира убеждението. Лъжата не беше наистина лъжа — защитаваше нечии чувства. Системата не е несправедлива — хората просто трябва да работят повече. Човекът, на когото се довери, не грешеше — доказателствата срещу него са с дефекти.

Така добри хора защитават лоши решения. Не от злоба, а чрез психологически предпазен клапан, който поставя вътрешния комфорт над външната истина.

Когато се хванеш, че измисляш причини защо нещо, което си направил, всъщност е било наред — спри. Това усещане на творческо самооправдаване е дисонансът в действие. Дискомфортът, от който бягаш, обикновено е по-честният сигнал.

Препратки