Политическо сектантство
Не обичаш политиките на партията си. Мразиш другата страна. И тази омраза е политиката ти вече.
Политическото сектантство е това, което се случва, когато партийната идентичност спре да е свързана с общи цели и се превърне в племенна принадлежност. Не подкрепяш своята страна, защото си оценил внимателно платформата й. Подкрепяш я, защото е твоята страна, и още по-важно — защото другата страна е врагът. Лоялността не е към идеи, а към групата. И горивото не е надежда, а презрение.
Изследванията показват, че този модел се ускорява от десетилетия. Привържениците на различните партии все повече се неприязнят, недоверяват и дехуманизират взаимно — не защото разногласията по политики са станали по-дълбоки, а защото идентичностите им са се оплели по-здраво с партийния им етикет. Политиката ти се слива с усещането за себе си. Атака срещу партията ти се усеща като лична атака.
Това е изключително полезно за всеки, който иска да запази властта си, без да дава резултати. Когато избирателите избират по племенна лоялност вместо по послужен списък, отчетността изчезва. Не е нужно да управляваш добре. Достатъчно е другата страна да изглежда по-зле.
Тестът е прост: можеш ли да назовеш три неща, в които собствената ти страна е сгрешила наскоро? Ако този въпрос те кара да се чувстваш неудобно, сектантството вече си е свършило работата с теб.
Препратки
- Finkel et al. — Political Sectarianism in America (2020)
- Thomas Frank — What's the Matter with Kansas? (2004)
- Chris Hedges — Death of the Liberal Class (2010)