EN BG

Контролирано разкритие

Когато истината така или иначе излиза наяве, пусни сам малка част от нея — и се надявай всички да спрат да копаят.

Контролираното разкритие е умишленото публикуване на частична истина, за да се попречи на пълната да излезе наяве. Това е стратегия за ограничаване на щетите. Когато укриването вече не е възможно, изпреварваш историята, като признаеш нещо дребно. Обществото се чувства удовлетворено — „те си признаха!" — и спира да задава въпроси. Междувременно по-голямата история остава заровена.

Работи, защото разкриването се усеща като отчетност. Когато институция признае нарушение, инстинктът ти е да приемеш, че признанието е пълно. Защо биха признали повече, отколкото трябва? Но точно тази логика се експлоатира. Те признават точно толкова, колкото е нужно, за да убият любопитството ти, и нито дума повече.

Моделът е разпознаваем. Избухва скандал. След първоначалното отричане излиза внимателно формулирано изявление, което признава тясна версия на събитията. Стартира разследване, което проверява само признатия обхват. Обявяват се реформи, които адресират само повърхността. Системата обявява себе си за поправена. Всички продължават напред.

Когато институция доброволно разкрие лоша новина, не питай само „вярно ли е това?". Питай: „това всичко ли е?". Частичната истина често е по-ефективна от лъжата, защото ти дава точно достатъчно, за да спреш да търсиш.

Препратки