EN BG

Контролирана опозиция

Най-добрият начин да контролираш опозицията е да я водиш сам.

Контролираната опозиция е когато властимащите създават, финансират или превземат движенията, които твърдят, че ги оспорват. Несъгласието е истинско — хората искрено вярват в каузата. Но ръководството е компрометирано. Резултатът е опозиция, която изглежда яростна, но никога реално не застрашава системата, срещу която уж се бори.

Това може да бъде фино. Корпорация финансира екологична група, която лобира за регулации, за които корпорацията вече се е подготвила — регулации, които ще смажат по-малките й конкуренти. Политическа партия промотира „бунтовен" кандидат, който канализира недоволството в безопасни, символични жестове, докато основните политики остават непокътнати. Гневът е истински. Изходът за него е бил проектиран.

Работи, защото истинската опозиция е опасна и непредвидима. Контролираната — не е нито едното, нито другото. Тя дава на хората усещането за съпротива, като гарантира, че нищо фундаментално не се променя. Хората влагат своята енергия, надежда и идентичност в движение, проектирано да погълне точно тази енергия и да не стигне доникъде.

Най-трудната част е разпознаването. Не винаги можеш да знаеш кой е компрометиран и кой не е. Но можеш да наблюдаваш какво се случва. Ако едно движение последователно генерира внимание, без да генерира промяна — ако е шумно, но никога ефективно — попитай кой печели от този модел.

Препратки