Мотивирано разсъждение
Мислиш си, че търсиш истината. Всъщност строиш аргумент в полза на това, в което вече искаш да вярваш.
Мозъкът ти не е безпристрастен съдия, който претегля доказателства. Той е адвокат на защитата — а клиентът му е онзи извод, който те кара да се чувстваш сигурен, прав или спокоен. Когато срещнеш информация, която подкрепя позицията ти, приемаш я бързо и минаваш нататък. Когато срещнеш информация, която я застрашава — разглеждаш я под лупа, търсиш дупки и намираш причини да я отхвърлиш. Същият мозък. Напълно различни стандарти за доказателства.
Това не се случва само на глупавите хора. Изследванията показват, че по-интелигентните хора всъщност са по-добри в мотивираното разсъждение — разполагат с повече инструменти, за да конструират сложни оправдания. Интелигентността не те предпазва. Просто прави адвоката ти по-ефективен.
Мотивираното разсъждение е причината двама души да могат да гледат едни и същи данни и да стигнат до противоположни заключения, като всеки искрено вярва, че е бил обективен. Затова дебатите рядко променят мнения. Не обработваш аргументи — защитаваш позиция, за която е било решено преди разговорът да е започнал.
Индикаторът е емоционален. Ако усещаш прилив на удовлетворение, когато намериш доказателство в подкрепа на възгледа си, това не е яснота. Това е адвокатът ти, който празнува победа.
Препратки
- Hugo Mercier & Dan Sperber — The Enigma of Reason (2017)
- Daniel Kahneman — Thinking, Fast and Slow (2011)
- Jonathan Haidt — The Righteous Mind (2012)