EN BG

Контрол на достъпа до информация

Някой решава какво виждаш. Преди това беше редактор. Сега е алгоритъм — и той не отговаря пред никого.

Контролът на достъпа е власт над това каква информация достига до обществото. През по-голямата част от съвременната история тази власт принадлежеше на вестникарски редактори, телевизионни продуценти и издатели. Те решаваха какво ще бъде на първа страница и какво ще бъде заровено. Ти знаеше само онова, което те пропускаха.

Интернет трябваше да промени това. И го направи — за кратко. Изведнъж всеки можеше да публикува, споделя и достигне до милиони. Но този поток от информация създаде нов проблем: не можеш да прочетеш всичко. Затова платформите създадоха алгоритми, които да го филтрират вместо теб. Контрольорите не изчезнаха. Бяха заменени от код. И този код оптимизира за едно-единствено нещо: ангажираност. Не истина. Не значимост. Ангажираност.

Старите контрольори имаха пристрастия, но бяха хора и бяха видими. Можеше да ги назовеш, да им окажеш натиск, да ги държиш отговорни. Алгоритъмът няма име, няма редакторско бюро, няма страница за писма от читатели. Той тихо решава какво виждаш на базата на онова, което те кара да продължаваш да скролваш, и прави това милиарди пъти на ден за милиарди хора.

Чувстваш, сякаш избираш какво да четеш. Но менюто вече е било подбрано, преди да отвориш приложението. Портата все още е там. Просто вече не я виждаш.

Препратки