EN BG

Пропаганден модел

Новините не се цензурират. Те се филтрират — а филтрите са вградени в самата система от самото начало.

През 1988 г. Едуард Херман и Ноам Чомски описват пет структурни филтъра, които определят какво става новина. Не чрез тайни срещи или конспиративни обаждания, а чрез обикновени пазарни стимули. Собственост: шепа корпорации притежават повечето медии и не допускат материали, които вредят на интересите им. Реклама: истинските клиенти са рекламодателите, не читателите — и съдържание, което дразни рекламодателите, тихо изчезва. Източници: журналистите разчитат на официални източници (правителство, корпорации), защото независимото разследване е скъпо, а това означава, че тези източници задават правилата. Натиск: медии, публикуващи неудобни истории, срещат организирана съпротива — дела, жалби, очернящи кампании — и се научават сами да се цензурират. И накрая, идеология: споделен мироглед сред медийните елити, който превръща определени въпроси в нещо неприлично дори да се зададат.

Нито един от тези филтри не изисква някой да лъже. Те просто правят определени истини скъпи, неудобни или професионално рискови за отразяване. Резултатът изглежда като свободна преса. Функционира като направлявана.

Можеш да го провериш сам. Избери история, която застрашава голям рекламодател или медиен собственик. Виж как е отразена — или дали изобщо е. Моделът не е скрит. Просто е толкова постоянен, че става невидим.

Препратки