EN BG

Идентификация с агресора

Когато не можеш да ги победиш, мозъкът ти прави нещо странно: присъединява се към тях. Не от съгласие — от инстинкт за оцеляване.

Идентификацията с агресора е психологически защитен механизъм, при който хората се съюзяват с тези, които имат власт над тях. Не е съзнателен избор. Мозъкът ти пресмята, че е по-безопасно да си на страната на силните, отколкото да стоиш до уязвимите — защото да стоиш до уязвимите означава да признаеш, че и ти си уязвим.

Това обяснява нещо, което иначе е безсмислено: защо хора с малко власт защитават системи и личности, които ги експлоатират? Защо работници боготворят изпълнителни директори, които им режат придобивките? Защо граждани приветстват милиардери, които плащат по-малко данъци от тях? Не е логика. Това е психологическо самосъхранение. Ако се идентифицираш със силните, се чувстваш силен по асоциация. Ако се идентифицираш с безсилните, трябва да се изправиш пред собствената си несигурност.

Механизмът работи на дълбоко ниво. Хората не просто толерират силните — те започват да възприемат техния мироглед, повтарят тезите им и атакуват всеки, който ги оспорва. Изглежда като лоялност. Усеща се като убеденост. Но отдолу е страх, носещ маската на силата.

Когато се хванеш, че страстно защитаваш някого, който никога не би защитил теб, струва си да се запиташ: чии интереси всъщност защитавам?

Препратки