Хипотеза за справедливия свят
На добрите хора им се случват добри неща. На лошите — лоши. Утешително убеждение — и лъжа, която мозъкът ти разказва, за да можеш да спиш спокойно.
Хипотезата за справедливия свят е дълбокото, често несъзнавано убеждение, че светът е фундаментално справедлив. Хората получават заслуженото. Ако някой е успешен, сигурно си го е заслужил. Ако някой страда, сигурно е направил нещо нередно. Това убеждение те предпазва от една плашеща реалност: че лоши неща се случват на хора, които не са направили нищо, за да ги заслужат, и че следващият можеш да си ти.
Затова хората обвиняват жертвите. Не е жестокост — е самозащита. Ако онзи човек се е разболял заради начина си на живот, ти си в безопасност, защото твоят е по-добър. Ако е загубил работата си, защото е бил мързелив, твоята е сигурна, защото ти работиш усилено. Алтернативата — че може да се случи на всеки, произволно, без причина — е психологически непоносима.
Убеждението за справедливия свят е един от най-здравите щитове, предпазващи съществуващите властови структури. Ако богатите заслужават богатството си, а бедните — бедността си, нищо не трябва да се променя. Системата не е повредена — хората просто трябва да се стараят повече. Това е история, от която печелят тези на върха, а най-убедено й вярват тези на дъното.
Препратки
- Melvin Lerner — The Belief in a Just World (1980)
- John Jost — A Theory of System Justification (2020)