EN BG

Заблуда за пропилените разходи

Вече си вложил толкова много. Това не е причина да продължаваш — но мозъкът ти ще настоява, че е.

Заблудата за пропилените разходи е склонността да продължаваш нещо заради онова, което вече си вложил в него, вместо заради това, което реално ще получиш оттук нататък. Оставаш на лош филм, защото си платил билета. Дочиташ книга, която мразиш, защото си я прочел наполовина. Оставаш във връзка, която те прави нещастен, заради "всичките тези години". Миналата инвестиция е загубена така или иначе — но продължава да те тегли напред като котва.

Това се разпростира далеч отвъд личните решения. Хора остават лоялни към политически партии, които вече не ги представляват, защото са гласували за тях десетилетия. Защитават идеологически позиции, в които тайно се съмняват, защото да признаят, че са грешали, би означавало, че цялото онова време, енергия и идентичност са били пропилени. Религиозни убеждения, кариерни пътища, национални привързаности — щом си вложил достатъчно, оттеглянето се усеща като загуба на всичко, вместо като придобиване на свобода.

Институциите знаят това. Програми за лоялност, абонаментни модели и ритуали за посвещаване работят на същия принцип: колкото повече някой е вложил, толкова по-трудно му е да си тръгне — независимо дали оставането има смисъл.

Въпросът, който пробива през всичко: ако започваше от нулата днес, без минало, щеше ли да направиш същия избор?

Препратки