EN BG

Племенна психология

Ние и те. Това е най-старата програма в мозъка ти — и най-лесната за отвличане.

Хората са устроени да делят света на свои и чужди. Хора като нас и хора, които не са като нас. Това имаше смисъл в саваната, където непознатите можеха да бъдат наистина опасни. В свят, в който "другата страна" е просто някой с различен абонамент за вестник, вече няма толкова смисъл, но на мозъка ти не му пука за контекста. Програмата работи по същия начин, по който винаги е работила.

Щом някой е в чуждата ти група, всичко се променя. Мотивите му стават подозрителни. Грешките му стават доказателство за характерови дефекти. Успехите му се усещат като заплаха. Междувременно собствената ти група получава обратното отношение: добри намерения се предполагат, грешки се прощават, а лоялността се награждава над точността. Не оценяваш аргументи — оценяваш фланелки.

Всяка система, която иска да те контролира, експлоатира това. На политиците им трябват врагове. На медиите — конфликт. На алгоритмите — ангажираност. А нищо не движи ангажираността като възмущение от "тях". Не те информират — сортират те в отбор и ти подават готов сценарий.

Племенният инстинкт сам по себе си не е проблемът. Свързаността и принадлежността са истински човешки нужди. Проблемът е, когато някой друг решава в кое племе си и на кого трябва да се сърдиш. Когато усещането ти за "нас" идва с предварително опакован "тях", някой печели от разделението.

Препратки