Теория за социалната идентичност
Нямаш само мнения. Имаш отбор. И когато някой атакува отбора, усещаш го така, сякаш атакуват теб лично.
Теорията за социалната идентичност обяснява нещо очевидно, което повечето хора никога не разглеждат: голяма част от това, което смяташ за себе си, идва от групите, към които принадлежиш. Националността ти, политическата ти принадлежност, религията ти, поколението ти, футболният ти клуб — това не са просто етикети. Те са вплетени в усещането ти за собствена личност. Когато групата е хвалена, чувстваш гордост. Когато е критикувана, чувстваш болка. Дори когато критиката е основателна.
Затова политическите дебати се усещат толкова лично. Не просто обсъждаш политики — защитаваш идентичността си. Да промениш мнението си не се усеща като обновяване на позиция. Усеща се като предателство към своите. Затова се окопаваш — не защото аргументът е силен, а защото цената на смяната на страната изглежда непоносима.
Всяка властова структура в историята е разбирала това. Раздели хората на групи, дай на всяка група усещане за превъзходство и те ще се контролират взаимно безплатно. Не е нужно да контролираш какво мислят хората, ако можеш да контролираш кои смятат, че са.
Въпросът, който си заслужава да бъде зададен, е неудобен: колко от убежденията ти наистина си избрал и колко си наследил от групата, в която случайно си попаднал?
Препратки
- Jonathan Haidt — The Righteous Mind (2012)
- Dan Kahan et al. — Cultural Cognition of Scientific Consensus (2011)