Фалшива дилема
"Или си с нас, или си срещу нас." Забавно как винаги има само два варианта, и единият те прави враг.
Фалшивата дилема е когато някой представя ситуация като имаща само два избора, а всъщност има много повече. Ляво или дясно. За науката или срещу науката. С правителството или с терористите. Подкрепяш войната или мразиш родината си. Двуполюсността е чиста, проста и почти винаги е лъжа. Реалността рядко се разцепва на точно два лагера — но да принудиш хората да изберат страна е един от най-старите ходове в убеждаването.
Силата на фалшивата дилема е, че тя убива нюанса преди разговорът изобщо да е започнал. В момента, в който приемеш рамката "А или Б", всяка позиция между, отвъд или извън тези два варианта изчезва. Не можеш да кажеш "подкрепям целта, но не съм съгласен с метода." Не можеш да кажеш "и двете страни имат точка, но и двете пропускат нещо." Тези позиции не се вместват в двуполюсната рамка, затова не съществуват.
Политиците обожават това. Медиите обожават това. Всеки, който се опитва да изгради лоялна база, обожава това — защото нищо не сплотява група по-бързо от общ враг. А не можеш да имаш враг без ясно "ние срещу тях." Ако искаш да разбереш как политическият спектър ти поставя капан, започни оттук. Двуполюсната рамка е мястото, откъдето всичко тръгва.
Препратки
- Carl Sagan — The Demon-Haunted World (1995)
- Julia Galef — The Scout Mindset (2021)
- Jacques Ellul — Propaganda (1962)