EN BG

Позоваване на авторитет

"Нобелов лауреат го каза, значи е вярно." Но нобеловите лауреати са казвали много неща — включително такива, които после се оказаха грандиозно грешни.

Позоваването на авторитет е когато някой използва статуса или титлите на даден човек като доказателство, че дадено твърдение е вярно. Звучи естествено. Не можем да сме експерти по всичко, затова разчитаме на хора, които са. Проблемът започва, когато авторитетът замени доказателствата изцяло. Когато "д-р Х вярва в това" стане самият аргумент, вместо да го подкрепя. Когато титлите в една област се разтягат, за да покриват твърдения в съвсем различна. Блестящ физик не е автоматично прав за икономика. Известен лекар не е автоматично прав за политика.

Дори истински експерти в собствената си област могат да грешат. Могат да имат конфликт на интереси, институционален натиск, зависимост от финансиране или просто да работят с остарели данни. Науката не напредва чрез авторитет — напредва чрез доказателства, възпроизводимост и готовност да докажеш сам себе си грешен. Въпросът никога не е "кой го каза?", а "какви са доказателствата и издържат ли на проверка?"

Това е тясно свързано с хало ефекта — склонността ни да приемаме, че човек, който е впечатляващ в една област, трябва да е впечатляващ във всички. Това не е логика. Това е мозъкът ти, който взима пряк път.

Препратки