Подменен аргумент
Никой не е разбил аргумента ти. Разбили са карикатура на него — а публиката не е забелязала подмяната.
Подмененият аргумент е когато някой заменя казаното от теб с по-слаба и по-глупава версия и после атакува нея. Казваш "може би трябва да разгледаме и двете страни на тази политика." Те го предават като "иска да изоставим всички мерки за сигурност." Казваш "имам притеснения относно страничните ефекти на това лекарство." Те чуват "той е антинаучен." Оригиналната позиция — нюансирана, внимателна, разумна — не присъства никъде в опровержението. На нейно място стои карикатура.
Медиите живеят от това. Вземаш сложна позиция, отрязваш уговорките, свеждаш я до абсурдна крайност и после разбиваш крайността пред камерата. Публиката гледа как някой бива "унищожен" в дебат и си тръгва с усещането, че оригиналната позиция е била опровергана. Не е била. Опровергано е нещо, което никой реално не е казал.
Подмененият аргумент работи, защото нюансът е скучен, а крайностите са привлекателни. Много по-лесно е да спориш срещу "те искат пълен хаос", отколкото срещу "те искат умерена корекция на сегашния подход с определени предпазни мерки." Първото прави чудесно заглавие. Второто приспива хората. Затова печели версията, която прави чудесно заглавие — а истинският аргумент така и не получава шанс да бъде чут.
Препратки
- Carl Sagan — The Demon-Haunted World (1995)
- Julia Galef — The Scout Mindset (2021)