EN BG

Атака срещу личността

"Не го слушайте — той дори не е истински лекар." И точно така доказателствата, които е представил, изчезват от разговора.

Атаката срещу личността е ходът, при който се напада човекът вместо аргумента му. Това е най-разпространеният изход, когато някой представи доказателства, с които предпочиташ да не се занимаваш. "Тя има политическа програма, значи данните й са невалидни." "Той е финансиран от индустрията, значи резултатите му не се броят." "Те не са достатъчно квалифицирани, за да имат мнение по въпроса." Нито едно от тези твърдения не адресира казаното. Всички адресират кой го е казал — и точно в това е номерът.

Трикът работи, защото изглежда рационален. Да поставиш под въпрос нечия достоверност звучи разумно. Но има разлика между оценяване на достоверността и използването й като оръжие, за да заобиколиш аргумента напълно. Човек може да има пристрастие и в същото време да представя солидни доказателства. Човек без експертиза може да се натъкне на нещо вярно. Аргументът стои или пада сам по себе си — не зависи от това кой го е изрекъл.

Щом забележиш този модел, ще го виждаш навсякъде. В политически дебати. В медийни разправии. В ежедневни спорове. Винаги, когато темата се измести от "какво беше казано" към "кой го каза", някой бяга от по-трудния разговор. Това е тясно свързано с етикетирането като оръжие — защото най-бързият начин да атакуваш човек е да му залепиш етикет и да си тръгнеш.

Препратки