EN BG

Етикетирането като оръжие

Най-бързият начин да унищожиш аргумент е никога да не го адресираш — просто сложи етикет на човека, който го е направил.

Наречи някого конспиратор и вече не е нужно да се занимаваш с доказателствата му. Наречи учен псевдонаучен и финансирането му изчезва преди някой да е прочел статията. Наречи журналист антисемит и редакторът му дърпа материала. Наречи обикновен човек расист и той спира да говори — не защото е грешал, а защото социалната цена на етикета е по-висока от стойността на разговора.

Тук не става дума за това дали етикетите понякога са точни. Някои хора наистина са расисти. Някои твърдения наистина са псевдонаучни. Оръжието не е самият етикет — а автоматичното, рефлексно използване на етикета, за да се спре разговорът без проверка. Когато етикетът замени аргумента, истинността на твърдението става без значение. Значение има само репутацията.

Механизмът работи, защото хората са социални същества. Изключването от групата е било смъртна присъда през по-голямата част от историята ни. Мозъкът ти обработва социалния етикет по същия начин, по който обработва физическа заплаха. Затова се съобразяваш. Автоцензурираш се. Научаваш кои въпроси са безопасни и кои ще те белязат. Не защото си проверил доказателствата — а защото си видял какво се случи с някой, който попита.

Най-ефективната цензура не идва отгоре. Тя идва отвътре — когато заглушаваш себе си преди някой друг да се е наложило.

Препратки