Потвърждаващо пристрастие
Не виждаш света какъвто е. Виждаш го какъвто вече вярваш, че е.
Мозъкът ти работи с филтър. Пропуска информация, която съвпада с убежденията ти — и тихо отсява всичко, което ги противоречи. Това не е глупост. Така работят всички човешки мозъци. Филтърът е бърз, автоматичен и невидим.
Когато прочетеш заглавие, което потвърждава мнението ти, то ти се струва вярно. Споделяш го. Когато прочетеш нещо, което го оспорва — усещаш го като грешно. Превърташ нататък. Същият мозък, същият човек — различна реакция, определена изцяло от това, в което си вярвал преди да започнеш да четеш.
Това е потвърждаващото пристрастие. И то е най-експлоатираната характеристика на човешкия ум.
Всяка система, която иска да те повлияе — медии, политика, реклама, алгоритми — започва оттук. Ако знаят в какво вече вярваш, знаят точно какво да ти поднесат. Не непременно лъжи. Просто правилната подборка истини. Няма да се почувстваш манипулиран. Ще се почувстваш информиран. Точно затова работи.
Обърни внимание как те кара да се чувстваш информацията. Ако една новина те изпълва с праведен гняв или самодоволство — забави. Този емоционален заряд е сигнал, че филтърът работи, а не разсъдъкът ти.
Не можеш да го изключиш. Никой не може. Но можеш да се научиш да забелязваш кога е включен. А разликата между да бъдеш воден от убежденията си и да бъдеш затворен в тях — е точно това: да забелязваш.
Препратки
- Daniel Kahneman — Thinking, Fast and Slow (2011)
- Dan Ariely — Predictably Irrational (2008)
- Hugo Mercier & Dan Sperber — The Enigma of Reason (2017)